Sibir.bg - Блогът на Emeraldmusic player at MyFlashFetish.com.
.mainSearch {
margin:0 !important;
padding:0 !important;
float: none;
width: 430px;
height: 40px;
}
.mainSearchBox {
width:340px;
}
.mainSearchMenu {
margin:0;
padding:0;
padding-bottom: 3px;
padding-left: 17px;
}
.blogSibirHeader {
margin-bottom: 10px;
width: 100%;
background-image: url("http://m.sibir.bg/style/blogs//blog.gif");
background-repeat: repeat-x;
}
body {width:100%; height: auto; margin:0; padding:0; font-family: Tahoma; font-size: 10px; color: #000000; background-color: #FFFFFF; background-image: url(uploads_bg/blog/0020458/img_20458_back.jpg); background-position: center center; background-attachment: scroll; background-repeat: repeat; }
h1 {font-size: 18px; text-align: center; padding: 15px; margin: 0px;}
a:link {color: #000000;}
a:visited {color: #FF6666;}
a:hover {color: #666666;}
a:active {color: #000000;}
.customColor {color: #000000;}
.textColor {color: #000000;}
.blog_table {width: 980px; height: 620px;}
.td_header {width: 100%; vertical-align: top; padding-bottom: 10px; }
.div_header { padding-bottom: 15px; padding-top: 10px; padding-left: 20px; padding-right: 20px; text-align: center; font-weight: bold; font-style: normal; text-decoration: none; font-family: 'Tahoma'; font-size: 20px; color: #000000; border: 1px solid #666666; background-color: #FFFFFF; }
.td_search {width: 100%; height: 60px; vertical-align: top;}
.td_menu {width: 200px; vertical-align: top; padding-bottom: 10px;}
.div_menu {width: 160px; padding: 20px; padding-top: 0px; text-align: left; background-color: #F7F7F7; border: 1px solid #E5E5E5; }
.td_articles {width: 760px; vertical-align: top; padding: 5px; padding-top: 0px; padding-left: 20px; }
.td_bottom {width: 980px; height: 20px; text-align: center; padding: 5px; border-top: 1px solid gray;}
.main_menu {padding-bottom: 5px; padding-top: 20px; font-family: Verdana; font-size: 10px; color: #000000; font-weight: bold; font-style: normal; }
.sub_menu:link {font-family: Verdana; font-size: 12px; color: #000000; font-weight: normal; font-style: normal; }
.sub_menu:visited {font-family: Verdana; font-size: 12px; color: #FF6666; font-weight: normal; font-style: normal; }
.sub_menu:hover {font-family: Verdana; font-size: 12px; color: #666666; font-weight: normal; font-style: normal; }
.sub_menu:active {font-family: Verdana; font-size: 12px; color: #000000; font-weight: normal; font-style: normal; }
.div_title {margin-bottom: 10px; padding-top: 5px; padding-bottom: 5px; padding-right: 10px; padding-left: 10px; color: #000000; background-color: #F7F7F7; border: 1px solid #E5E5E5; }
.title {font-family: Verdana; font-size: 11px; font-weight: bold; font-style: normal; text-decoration: none; }
.created {font-size: 10px; font-weight: normal; font-style: normal; }
.articlesList {padding:5px; margin-bottom: 5px; }
.article { padding: 10px; border: 1px solid #E5E5E5; background-color: #FFFFFF; }
.articleLinks { margin-top: 5px; margin-bottom: 20px; text-align: right; }
.title_link:link {color: #000000;}
.title_link:visited {color: #FF6666;}
.title_link:hover {color: #666666;}
.title_link:active {color: #000000;}
Видео|
Снимки|
Блогове|
Потребители|
Групи
Блогът на Emeraldmusic player at MyFlashFetish.com.
Категории
Всички(352)
Снимки
Видео
Emerald(125)
От звездите....(1)
За спорта(8)
Видео(1)
Размисли(112)
мода(2)
Famous(10)
Науки(1)
Козметика(2)
В грижа за себе си(5)
Мъдри мисли(10)
Astro(19)
Авто(1)
Да се посмеем(43)
Философия(4)
Забележителности(7)
Без категория(1)
Списък статии
Как се ражда и умира любовта
Монолог на чашка кафе
ОБИЧАМ...
ВСИЧКО ТИ ДАДОХ
Искаше ми се ...
Писмо до съпругата
АЗ НЕ БИХ ....
ПОКАНА ЗА ТАНЦ
ТОВА Е
Молитва за Любов
Притча за човека с велико сърце
Ефектът Пигмалион
От Добромир Тонев
Вземете си
Успокой ми съвестта!
Зареждане...
Ключови думи
женски(1)
силиния(1)
пулс(1)
мълчаливо(1)
фитнес(2)
незабавно(1)
misli(1)
каста(1)
великолепен(1)
лал(1)
показвам(1)
тъжно(1)
всеки(7)
лош(1)
семенна(1)
Линкове
Не умирай бавно!
I will be your friend
The reason
За да ти се подобри настроението...
Логика
Online грим - On the banks of the nile
Галерия на Emerald
Дженифър Лопез
Успех
ДЪРЖАВИ
Покажи архив
-2008 - Май2008 - Април2008 - Март2008 - Февруари2008 - Януари2007 - Декември2007 - Ноември2007 - Октомври2007 - Септември2007 - Август2007 - Юли2007 - Юни2007 - Май2007 - Април2007 - Март
Блогът на :
Emerald, 22
Посещения : 359675
« sibir.bg
Как се ражда и умира любовта
Написана на : 2008-05-01 11:36:05
Погледнах лицето ти и видях безкрайносттана пустинята в сърцето ти.Така се ражда...самотата.Доближих се до теб и усетих невъзможносттана топлината в гръдта ти.Така се ражда...ревността.Окъпах се в сълзите ти и отпих от горчивите питиета на лъжите в живота ти.Така се ражда...вярността.Вникнах в мислите ти и осъзнах съвършеносттана егоизма в мечтите ти.Така се ражда...завистта.Притихнах в същността ти и приютих у себе сисъвършенството на твоите недостатъци.Така се ражда...любовта.А ти ми открадна всичко! Подмина вечносттана огъня в сърцето ми.Така умира...любовта!интернет
Посещения(339) | Напиши коментар | Виж коментари(3)
Монолог на чашка кафе
Написана на : 2008-03-30 12:07:56
Защо избрах него ли, питаш?Такава красива жена като мене,по ти прилича на тебе?Ти си по-хубав, по-умен!Всичко при тебе е с по...По-голяма марка кола,по-големи връзки,по-големи роднини,по-голямо мястозаемаш в живота.Знаеш да се харесваш на всички,но точно това... не ми харесва на мене.Ти си просто рекламен,ти си съвсем идеален,но... извинявай, това ми е скучно!Оглеждаш ме вещо,навярно така си купуващценните вещи - със сметка,колко ще бъдат на мода,е, нека завиждат там простите хора.Аз пък обичам, когато ме гледат,друго да има в очите отсреща,нещо, което го нямаш, прощавай.Ти си по-хубав, по-умен,но не и за мене.Келнер, плаща! Не, не ставай,пий си кафето - ще ти изстине,Аз тръгвам, защото не искам да чака -той ме ревнува, обича, умира за мене!Как само се кара, когато е гневен.Какво още има? Пусни ми ръката!А, защо избрах Него пред тебе ли?Не можеш да го преглътнеш?Ето, виждаш ли,ти даже не можеш да губиш...интернет
Посещения(8232) | Напиши коментар | Виж коментари(7)
ОБИЧАМ...
Написана на : 2008-02-12 01:02:35
Има неща, които изразяват същността ни на личности, и хора,и това са дреболиите, които обичаме. И без които не можем... Аз обичам огъня. С часове мога да се взирам в искрите,забравям къде се намирам, потънала в магията му.Обичам много и дъжда - всякакъв го обичам! Силен, буреносен, като стихия; и тих, и напоителен;дълго мога да го гледам от прозореца, както и на улицата - да шляпам в локвите, без значение как ще изглеждам. Обичам докосването - топлото, и специалното,онова, което те кара да се чувстваш съвършено обичан. Да заровя длан в косите; да ти придърпам бедрото - леко, и без демонстрации; да те целувам по очите... Обичам секса! Да те имам целия докрай, и да ме владееш! (Искам и да се събуждам под ръката ти...)Обожавам го, но не по принцип, а точно и единствено с теб - обичам да съм ти вярна (а тогава и на себе си).Съжалявам, но така стоят нещата, дори и с риск да скандализирам чрез старомодност. Иначе не ми е хубаво... Обичам и да подарявам - за каквото и да иде реч.Дълго си мисля какво и защо би донесло някому радост,и да усмихна! Нищо, че ме забравят, но обичам. И това съм аз.Обичам животните - от пухкавите селски пилета до помиярчето. Онова на улицата, мръсното и гладното... Обичам атмосферата на къщите. Искам да имам такава!Обичам много и конете – ти ме зарази допълнително, и съм щастлива, че яздя, макар да се клатя като моряк на палуба. Обичам високите скорости и адреналина. Да ми секне дъха, но...обичам и хубавото питие, споделянето, разговорите, (със теб съм в състояние да го правя денонощно)и не в шумна компания, под лампите на прожекторите,а с близки на душата ми хора. Иначе е толкова празно... Обичам и да пиша за теб - много, много обичам!Докато те чакам, докато съм заедно с теб и когато те няма. Нищо, че ти е мъчно как те представям като Сатаната, но това не е вярно - особен си, и до болка различен!Ужасно е при безусловна, взаимна любов да гониш, да не я искаш;да ме нараняваш; да бъдеш с други - не с мен; до смърт да ми липсваш...Обичам и музиката, обожавам я! Признавам, понякога и плача...Обичам да се рея в облаците - безумно непрактично,и да мечтая за мечтите си. Да ги преживявам, да ги имам - както биха били реално, и без значение дали са постижими.Всъщност може би е излишна цялата тази тирада - в мен има още толкова любимо, неизречено:ските и китарата; хубавата дреха; моят парфюм; старите ми книги; мисълта за деца от теб, и уюта, и да приготвя вечеря за двама ни...Сигурно е смешно, знам, защото можех само с две думи - обичам да те обичам! И това напълно ме описва, и ми е достатъчно. И лично аз нямам други потребности, за да съм жива. За да съм жива...Намерено в нета . Автор: Rainy
Посещения(15147) | Напиши коментар | Виж коментари(13)
ВСИЧКО ТИ ДАДОХ
Написана на : 2008-02-07 01:27:51
Строших света си в нозете ти,запалих ложе от въглени и любов.На тебе подарих сърцето си, и всичко и всички забравих.Устните до кръв си изпохапахда ти повтарям, че те обичам.Сълзите си по теб изплаках.усмивките избягаха от страх, Сърцето без милост раздирах,покорно всякога за теб.Душата ми на клада изгоря,орисана във вярност и въпроси.Вените с тревоги изморих,кръвта отровена пълзи. Но, ето, всико ти отдадохи нищичко за мене не остана,а ти си още ненаситен...сега съм ничия, сама и никой.. МИРЕНА ТОДОРОВА
Посещения(15344) | Напиши коментар | Виж коментари(10)
Искаше ми се ...
Написана на : 2008-01-14 14:05:03
Искаше ми се да ти напиша нещо топличко. Да те споходи като полъх топъл въздух насред люта зима. Да те отпусне като топъл душ след напрегнат ден. И да ти подари отпускаш сън като след тежък преход. Всъщност се питам доколко моите думи могат да ти действат така. Навярно не могат. Но пък мога да затворя очи и да си представя как те хващам за ръка, играя си с пръстите ти и те повеждам към чаршафите. Не за да те любя, макар че и това ми минава през мисълта. Просто ми се иска да те видя отпуснат, леееко усмихнат и неочакващ някакви удари. Да те видя как разказваш въодушевено за нещо, което си постигнал, как се мръщиш ядосано на нечии глупости и ме слушаш развеселено как се опитвам да поддържам мисълта си праволинейна и да игнорирам разходката на пръстите ти по лицето ми. Казах ти, секса е страхотен, но малките детайли около него правят изживяването пълно и запомнящо се. Разкошно е да съм облегнала глава на корема ти и несъзнателно да оправям полата си когато се нагъне нагоре. Даже не си и помислям как може да се изтълкува това. Навярно психолозите ще твърдят, че така каня ръцете ти да ме посетят там отдолу, да се разходят по бедра ми и да напипат нежното местенце. Дори могат да изтълкуват и смеха ми като кокетничене. Нека. Важното е, че аз попивам погледа ти и запаметявам като високо технологична камера всеки детай. После ще превъртам лентата и ще имам отново тези мигове. Може би позата ти с облегната на ръката глава да ти е неудобна, но не го показваш. И теб май те е страх да не развалиш магията - моето тяло свито в твоето като охлювче в черупка и как двамата попиваме допира без всъщност да има и най-малък намек за нещо ... друго. Представям си и как в един момент моя поток от думи ще спре. Постепено пръстите ти ще изтрият мислите и думите. А всъщност тяхното докосване е толкова невинно - само очертават контурите на лицето ми без дори да докосват взривоопасните зони. Представям си как ще затворя очи и ще се поддам на ласката. Ласката - бавната и настъпателна - може да замени всяко едно изживяване. Тя - бавно и настъпателно - сгорещява кръвта, разтваря устните и кара тялото да се отдава. Но сега е лято. Няма нужда от топъл полъх и топъл душ. Тялото копнее за разхлаждане. Дори и сънищата трябва да са разхладителни. Лято е. Човек няма нужда от топлина. А аз седя и глупаво си мечтая за топла прегръдка. Смайл
Посещения(16053) | Напиши коментар | Виж коментари(2)
Писмо до съпругата
Написана на : 2008-01-14 12:49:45
Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки. Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага… Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса. Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам. Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие. Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница. Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка. Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне. Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз. Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова? Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „той не е такъв човек”. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е "верен" от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката? Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат „по спешност”, „да ремонтира апартамента”... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от „усложнения” и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен. Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище. Затова недей да ме мразиш, моля те. Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата… А.Димова
Посещения(16802) | Напиши коментар | Виж коментари(29)
АЗ НЕ БИХ ....
Написана на : 2008-01-14 12:19:26
Намери някоя, която да те обича толкова,че да не забелязва другите ти жени или да се прави,че не съществуват.АЗ НЕ БИХ ЗАТВОРИЛА ОЧИ!Намери някоя, която няма нищо против да пиеш или дори да се напива с теб.АЗ НЕ СЪМ ТАКАВА!Намери някоя, която не й пука за здравето ти, когато ти подава поредния пакет цигари.АЗ НЕ БИХ МОГЛА!Намери някоя, която няма да те чака късно вечерта след дълъг ден да се върнеш вкъщи, за да ти подари усмивка.АЗ НЕ БИХ ПРОПУСНАЛА!Намери някоя, която няма да отдели от съня си за да те завие.АЗ НЕ БИХ СЕ СПРЯЛА!Намери някоя, с която сексът няма да се помни сутринта.АЗ НЕ БИХ ПОЗВОЛИЛА!Намери някоя, която покорно ще ти шепти, че те обича.ЗА МОЯТА ЛЮБОВ ТРЯБВА ДА СЕ БОРИШ!Намери някоя,която ще ти роди деца.АЗ БИХ РОДИЛА ДЕЦАТА ТИ!Намери някоя, която би ти чела поезия.АЗ БИХ ТЕ ИЗПЪЛНИЛА С НЕЯ!Намери някоя, която иска да си отиде преди теб за да не страда.АЗ БИХ ОСТАНАЛА ДО КРАЯ!Намери някоя,която те обича повече от мен.АЗ ЗНАМ,ЧЕ ТАКАВА НЯМА!интернет
Посещения(15440) | Напиши коментар | Виж коментари(5)
ПОКАНА ЗА ТАНЦ
Написана на : 2007-12-26 13:53:16
Изпращам ти покана - думите й са изписани на дланта ми от пламъка на живота. Недей да скачаш веднага с вик: "Да, това е което искам! Нека го сторим!" А просто се изправи тихо и ела да танцуваш с мен... Покажи ми как следваш най-дълбоките си желания, по спирала в болката на болките, и аз ще ти покажа как навлизам навътре и как се отварям навън, за да почувствувам целувката на Мистерията, сладките й устни до моите, всеки ден... Не ми казвай, че искаш да събереш целия свят в сърцето си. Покажи ми как успяваш да продължиш, след като си направил поредната грешка, без да изоставяш себе си, когато си наранен и се страхуваш да бъдеш необичан... Разкажи ми историята за това кой си, и ме познай в историите, в които живея аз. И когато сме заедно, нека помним, че всеки един от нас винаги има избор. Не ми казвай колко прекрасни могат да бъдат нещата... един ден. Покажи ми, че можеш да поемеш риска да бъдеш в пълен мир, напълно приемащ начина, по който са нещата точно в този момент, и отново в следващия, и в следващия след него... Наслушала съм се на достатъчно воински истории за смел героизъм... Кажи ми как се сгърчваш, когато се блъснеш в стена, в нещо, отвъд което не можеш да преминеш само със силата на собственото си желание, и какво те пренася отвъд тази стена, при крехката красота на човешката ти природа... И след като сме показали един другиму как сме поставили и опазили чистите, здрави граници, които ни позволяват да живеем заедно, един до друг, нека рискуваме и си припомним как никога не спираме мълчаливо да обичаме тези, които някога са ни обичали така шумно... Отведи ме по местата, които те учат как да танцуваш, местата, където би рискувал, оставяйки света да разбие сърцето ти... И аз ще те отведа по места, където земята под нозете ми и звездите над мен, ме карат да се чувствувам цяла отново и отново... Покажи ми как се грижиш за външните неща, без да им позволяваш те да определят кой си ти... Когато телата са сити, но въпреки това вътрешните ни гласове крещят, че желанията на душите ни имат твърде висока цена, нека си припомним един на друг, че това никога няма връзка с парите... Покажи ми как представяш пред хората и света историите и песните, които би искал децата на нашите деца да запомнят... И аз ще ти покажа как се боря не да променям света, а да го обичам!... Седни до мен в дългите моменти на споделената самотност, познавайки както абсолютната ни самота поотделно, така и безспорната ни принадлежност един на друг. Танцувай с мен в мълчанието и в звука на дребните всекидневни разговори, без да ми противопоставяш нито едното, нито другото в края на деня. И когато звукът от всички декларации на най-искрените ни намерения е вече изчезнал с вятъра, танцувай с мен в безкрайната пауза, преди следващото вдишване на великия дух, който ни диша в самото съществуване, а не просто запълва празнотата отвън или отвътре... Не, не казвай "ДА!". Просто поеми ръката ми и... ТАНЦУВАЙ С МЕН!... ИНТЕРНЕТ
Посещения(18613) | Напиши коментар | Виж коментари(5)
ТОВА Е
Написана на : 2007-11-10 12:12:56
Миг от самота...В съня ми плачеш ти до мене.Път през тъмнината...Когато си отиваш денем... Вик във вечността...Пред теб изгарям, като цвете.Прах от любовта,щом няма да целувам тебе. И те молих, и те търсих, и те чаках! ПРИПЕВ:Че изгарям – знаеш, това така е!Че те няма – няма те и това е!Но сърцето плаче за тебе,пари във мене...Няма те и това е!Че изгарям – знаеш, това така е!Че те няма – няма те и това е!Но сърцето плаче за тебе,пари във мене...Няма те и това е! Ти търсиш ме пак.Щом тръгваш, тъжна е луната...Ти гониш ли мрака,за да погледнеш пак зората? Ти чуваш ли смях?Това е мойта сляпа вяра.И стъпки от прах...Отлита всичко виждам края И те молих, и те търсих, и те чаках! ПРИПЕВ:Че изгарям – знаеш, това така е!Че те няма – няма те и това е!Но сърцето плаче за тебе,пари във мене...Няма те и това е!Че изгарям – знаеш, това така е!Че те няма – няма те и това е!Но сърцето плаче за тебе,пари във мене...Няма те и това е! Слави Трифонов , Нели Петкова и Ку-Ку Бенд
Посещения(19833) | Напиши коментар | Виж коментари(10)
Молитва за Любов
Написана на : 2007-11-07 17:04:28
Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Върбите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламът и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите:Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин. AKASHIAПосещения(21706) | Напиши коментар | Виж коментари(8)
Притча за човека с велико сърце
Написана на : 2007-11-01 17:54:04
Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”Учителят погледнал в очите на мъжа и с
asko
renu multiplus 355
stiga
:
-95
lucent definity
nokia 9300i
frigidaire